Татяна Иванова е на 17 години – стипендиантка на Space Camp Turkey от 2018 г., дъщеря на нашата колега Силвия Иванова. Смела, усърдна, барабанистка и най-вече момиче с мечти и амбиция да ги постигне. Както сама каза за себе си в една наша среща: „Много се радвам, че съм мотивирана постоянно и вярвам във себе си … Когато има желание, има и начин“. Затова решихме да я подкрепим и следим пътя й към постигането им.

Татяна „потъва“ в астронавтиката, в учението. Миналата година стана посланик като ученик на фондация The Mars Generation в България и „запали“ много последователи в измежду връстниците си.

1.Помогна ли ти Space Camp Turkey да разшириш мирогледа си и как?

В рамките на една седмица Space Camp Turkey ме научи трайно, че не трябва да се отказвам от мечтите си. Показа ми, че трябва да повярвам в себе си. След лагера започнах да опознавам космическите агенции, да разбирам защо е важно космическото изследване. Открих смисъла на науката и вече дори най-елементарният физичен опит се превръща в магия. Приех планетата Земя като мой дом!

2. В каква посока са се променили твоите интереси след участието ти в космическия лагер?

След лагера пренаредих приоритетите си. Започнах да се старая много повече в училище. Винаги съм завършвала с отличен успех, но тази година май ще е първата, в която завършвам само с една оценка „Мн. Добър – 5“, а по всички останали предмети с „Отличен – 6“. Станах част от отбора по Роботика, където тази година темата беше „Космос“. Започнах по-интензивна подготовка по Физика. Записах се в отбора по речи и дебати на английски език, тъй като английският и руският език са ми едни от най-важните предмети. Винаги на първо място поставям нещата, които знам, че ще ми помогнат в бъдеще. Дали за университет, или за работа, те са ми приоритет.

3. Срещаш ли повече подкрепа в твоето обкръжение?

Много мои приятели и познати ме подкрепят, други подиграват, но не се влияя от смешните и недообмислени коментари. Хората, които ми казват, че няма да успея, са най-често възрастни … хаха има такива, които даже и се хванаха на бас, че нямам бъдеще. Това го приемам като допълнителна мотивация да успея!

4. Какво правиш в момента?

В момента използвам максимално последните години, които ми остават в училище. Правя си планове за бъдещето, избирам университети. Вече съм наясно, че искам да уча Астрофизика. Мечтата ми се превърна в моя цел. Астронавт е професия, която изисква да си специалист в друга област. Селекцията става много трудно, има хиляди кандидати, затова се старая да си изготвя уникално резюме. Това може да стане, ако завърша престижен университет, но за да успея да вляза в такъв – трябва да имам висока диплома и успехи до 12-ти клас.

5. Имаш ли визия за бъдещето?

Имам точно изготвен план със стъпки и цели. Лятото ми ще е натоварено, защото ще премине в академии и лагери… Първата академия ще е именно по английски език, където ще ни учат как да пишем мотивационно есе при кандидатстване в университет, ще си говорим само на английски език и ще имаме различни отборни задачи. Мястото си там спечелих като написах есе от над 1400 думи. След това ми предстои лагер по Астрономия, където нощите ще преминават в различни наблюдения и ще учим през цялото време. Последно, но не на последно място е Space Camp USA в Хънтсвил, Алабама. Визията ми за бъдещето е трупане на опит и здрава работа. Всичко се постига с много труд и мотивация.

6. Ако не беше спечелила участие в Space Camp Turkey благодарение на фондация ЛЕКОВИ какъв щеше да е животът една година по-късно?

Стипендията, която получих от фондация „ЛЕКОВИ“, беше последният ми шанс да се вклюва в лагера. Пробвах на няколко места, а дори и в община гр. Добрич, но очевидно интереси като моите не се лансират. За сметка на това, успях да заслужа две пълни стипендии тази година, които по случайност отиват при двама много добри мои приятели. Бях нападната, че са спечелили, защото съм им помогнала, а всъщност аз нямах никаква заслуга. Сега съм горда, че ги познавам и знам, че са се справили сами! Ако не беше фондация „ЛЕКОВИ“, може би щях да съм се ориентирала в съвсем друга насока (музикална) и щях да съжалявам. Изключително много благодаря на фондацията, на Гергана Лекова и на Гергана Райжекова, защото без тях нямаше да съм това, което съм в момента!

 

С благодарности към Татяна за това интервю и на Гергана Райжекова от Центъра за творческо развитие.

 

Татяна даде интервю за нашите колеги от Bulgaria OnAir, в което разказва за своите успехи и преживявания в Space Camp:

Източник: lekovifound.org

Translate »